Епилог

Половин усмивка,

четвърт съзаклятие.

Кратката дума,

вечно е спасение.

Скрил се в тъмнина,

имена тихо аз зова.

Отговор аз не очаквам,

 спестявам си гнева.

С половин усмивка идват,

с половина си отиват.

Далеч те изчезват,

сам  ме пак оставят.

От къде дойдоха тези гласове,

които ми шептят.

Всеки ме от тях зове,

 но не ме спасяват.

Спасение!

Това ли търсиш ти.

С половин усмивка

той се появи.

Поява очаквана,

поява желана.

Кратък разговор,

придобивка мечтана.

Мечти, мечти!

Сподели си ги ти!

Отдай се на гнева,

с зло ги постигни.

Усмивката изчезва,

другата се появява.

Ведри мисли

другият напява.

Пее за опрощение,

пее той за моето спасение.

Пее за сърцето, за душата

и колко лесна е играта.

В битка вечна те ще бъдат,

за душата ще се борят.

Тъмни пророчества ще шептят,

докато не спечелят.

Това ли е цената на човешкият живот?

Една игра, един дребен спор.

Кой душата вечна ще прибере?

Не, другари! Не са познали те!

Човек съм аз,

със душа свободна.

Избора си правя, избора ще правя сам,

ще нося всичките облаги, ще нося своя срам.

И вечносъществуващият

и носителят на светлината.

Нямат сила те,

щом решила е свободна тя да бъде, душата.