22.03.2022 г., 13:23 ч.

Епилог 

  Поезия » Друга
284 5 7

Бъди искра, която над нощта ми да огрее. 

Светкавица бъди — до дъно мрака да разцепи.

И огън, дето пали дух и плът, за да ги сгрее.

Дори да се превърнеш в клада. И да стана пепел...

 

Бъди компас, че цял живот се лутам без посока.

И фар бъди — очите ми в тъга се давят лесно.

Въже стани. Издърпай ме от бездната дълбока.

Дори да се окажеш примка. И да ме обесиш...

 

Бъди ми хляб. И нож, със който дните да бележа. 

И меч бъди, в самата самота да те забия.

Сбъдни се в острие, което тишината реже.

Дори да си кама отровна. И да ме убиеш...

 

Бъди онази страница, която не прелиствам. 

И онзи епилог, след който приказката свършва.

Дори да ме изтриваш после, да ме пренаписваш, 

аз вечно ще съм ти начало. За да ме довършваш...

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??