Епилог
Бъди искра, която над нощта ми да огрее.
Светкавица бъди — до дъно мрака да разцепи.
И огън, дето пали дух и плът, за да ги сгрее.
Дори да се превърнеш в клада. И да стана пепел...
Бъди компас, че цял живот се лутам без посока.
И фар бъди — очите ми в тъга се давят лесно.
Въже стани. Издърпай ме от бездната дълбока.
Дори да се окажеш примка. И да ме обесиш...
Бъди ми хляб. И нож, със който дните да бележа.
И меч бъди, в самата самота да те забия.
Сбъдни се в острие, което тишината реже.
Дори да си кама отровна. И да ме убиеш...
Бъди онази страница, която не прелиствам.
И онзи епилог, след който приказката свършва.
Дори да ме изтриваш после, да ме пренаписваш,
аз вечно ще съм ти начало. За да ме довършваш...
© Пепа Петрунова All rights reserved.
Радвам се, че ви е харесало и благодаря!
