Здравей, любов! Здравей!
Ти някъде избяга с бавни стъпки,
Промъкна се между пулса на сърцето.
То спря. За миг заглъхнах. Даже онемях.
Мигла се откъсна, отлетя с разперени крила.
Не мога да те върна. Не, не мога. И аз
не мога да се върна - поне сега.
Млада съм, зелена. Няма ме и ме има.
Косите ми – гора, а сянката им
някъде съвсем далече.
Останах пътник с куфар в ръка и
без посока, а толкова обичах стъпките - ...