Епохата-Ездач
- Епохата – Ездач
Сияйно зарево проблясва в робска нощ,
вълни нагъват спуснатия плащ,
трус разтърсва разпрострялата се мощ,
стресна мълния отколешния страж.
Отлепва се оловния печат,
ветрец подухва, обръща се във вятър,
в далечината първи залпове ечат,
зад тях е ураганът на бушуващия кратер!
Светкавици секат стоманения поход,
стоварва дъжд немилостиво своя грях,
кънти заканата на идващия грохот,
разцепил небосвода със безпримерен замах.
Конникът- безумецът на бойното поле,
тръбачът възвестил отчаяния щурм,
водачът във галоп с победните криле,
издигнал меч на волята и бляскавия ум!
Колоните запяват своя идеал,
шинелите прегазват кървавия ред,
пелинът аленее във съдбовният бокал,
струята помита с боен зов „ Напред!”
Високомерен ред замръзва в смут,
помита бункери епохата – ездач,
милионен възглас от милионите е чут,
свободните прегазват дълговечния пазач.
Една епоха си отива,
пометена от другата на гордият ездач
стрелите щита̀ ѝ пробиват,
рухва шлем под удара на нов ковач!
Железният калъп прегръща своя край,
пука се темел на зъл закон,
ледът се дави във изгряващия май,
победа вее вдъхновения грифон!
гр. София, 28.04.2016 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Христов Всички права запазени
