2.12.2018 г., 9:15

Еретично

758 1 5

От този свят ще си отида

безбожник – мръсен атеист.

Ликa Господен не ще видя.

И къпан, пак ще съм нечист.

 

Ала това не ме тревожи.

Макар и да не съм богат –

не се учудвай, дядо Боже –

харесва ми на Този свят.

 

Посрещам всeки с уважение,

не съм убил, не съм и крал.

Не се боя да имам мнение

и имам чувство за морал.

 

Дали моралът е от Бога

аз, честно казано, не знам,

но неморални „Божи хора”

в живота всеки среща сам.

 

Служител, провинил се много

във фирма, бива уволнен.

А Бог си ги държи на топло

във Църквата до сетен ден.

 

На Господ молят се мнозина

за здраве, служба и пари,

и разни грехове дузина,

той всеки път да им прости.

 

И Бог нерядко им прощава,

когато лъжат и крадат.

Защо гневим се, като прави

така и българският съд?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дунеловски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма защо да му се бъркаме в работата, Той сам ще реши...
  • Нямам честта да Ви познавам и възпитанието не ми позволява да сляза до фамилиарния Ви тон. Предлагам да прекратим престрелката.
  • Не мислиш, Седларов, не мислииш
  • Г-жо Иванова, къде видяхте да съм писал за подкупи? Очевадно подбудите са различни, но резултатът е един, а това е важното според мен.
  • Оо, как може да сравняваш така. Кога Бог е взимал подкупи? А съдиите взимат, не прощават Ох, така ме разсмя И най-големите безбожници не са посмели да кажат, че Господ е искал рушвет от някого. но ти посмя

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...