11.06.2006 г., 20:24

Еротично откровение

1.2K 0 13



 

Тази нощ съм истински, реален
в хармонията на Ти и Аз
и се чувствам идеален
чрез постигания между нас екстаз.




Преживявам сладкия ти жест
чрез единното ни цяло
и повтарям като вест:
любовта е откровение бяло!



В диханието ни магнетично
двамата постигаме хармония
като топла нежност - идилично:
в звуци с трепет на симфония.



Погледите с ласка ни опиват
в безметежна добрина,
от която лоши мисли си отиват
в надигнала се ведрина.



Устните ни носят пламък,
що разгаря цялостта
и навлизаме в замък,
изграден чрез радостта.



Но това е свят интимен,
носещ поетичен плам-
в него сме в път взаимен
и разбираш всичко сам.



Няма тука болка, мазохизъм, грях-
носим се във вихъра на страст,
а пък тя поражда смях,
за да влезем в неговата власт.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Погледите с ласка ни опиват
    в безметежна добрина,
    от която лоши мисли си отиват
    в надигнала се ведрина.
    Устните ни носят пламък,
    що разгаря цялостта
    и навлизаме в замък,
    изграден чрез радостта."

    Много страст има в стиха! Аплодисменти!!!
  • Здравей, Екатерина!

    Твоите коментари ме карат също да се замислям. В случая, ти ме подсещаш еротичното да го определим като възлова линия на непосредствено любовното. Ако не възразяваш, това е общ патент.
    Поздрав!
  • Здравей,Мо!
    хармония,цялост,идилично,взаимен...
    Това е то.
    И тук ли е важен "въэел от представеното еротично"?Ами то,май,е цял текелаж?
    Поздрав!
  • Към Ванда!

    Смехът е една от формите на проявление на страстта - буен, весел и неукротим смях...
    Поздрав!
  • Към Джейни!

    "Откровение" е с понятийно-метафорична натовареност, докато "бяло" е поетична метафора на невинността!
    Поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...