Jun 11, 2006, 8:24 PM

Еротично откровение

  Poetry
1.2K 0 13



 

Тази нощ съм истински, реален
в хармонията на Ти и Аз
и се чувствам идеален
чрез постигания между нас екстаз.




Преживявам сладкия ти жест
чрез единното ни цяло
и повтарям като вест:
любовта е откровение бяло!



В диханието ни магнетично
двамата постигаме хармония
като топла нежност - идилично:
в звуци с трепет на симфония.



Погледите с ласка ни опиват
в безметежна добрина,
от която лоши мисли си отиват
в надигнала се ведрина.



Устните ни носят пламък,
що разгаря цялостта
и навлизаме в замък,
изграден чрез радостта.



Но това е свят интимен,
носещ поетичен плам-
в него сме в път взаимен
и разбираш всичко сам.



Няма тука болка, мазохизъм, грях-
носим се във вихъра на страст,
а пък тя поражда смях,
за да влезем в неговата власт.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Погледите с ласка ни опиват
    в безметежна добрина,
    от която лоши мисли си отиват
    в надигнала се ведрина.
    Устните ни носят пламък,
    що разгаря цялостта
    и навлизаме в замък,
    изграден чрез радостта."

    Много страст има в стиха! Аплодисменти!!!
  • Здравей, Екатерина!

    Твоите коментари ме карат също да се замислям. В случая, ти ме подсещаш еротичното да го определим като възлова линия на непосредствено любовното. Ако не възразяваш, това е общ патент.
    Поздрав!
  • Здравей,Мо!
    хармония,цялост,идилично,взаимен...
    Това е то.
    И тук ли е важен "въэел от представеното еротично"?Ами то,май,е цял текелаж?
    Поздрав!
  • Към Ванда!

    Смехът е една от формите на проявление на страстта - буен, весел и неукротим смях...
    Поздрав!
  • Към Джейни!

    "Откровение" е с понятийно-метафорична натовареност, докато "бяло" е поетична метафора на невинността!
    Поздрав!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...