16.05.2004 г., 16:19

Еротика

2.8K 1 6
Морето тихо плиска се в брега
Луната осветява нашето ложе
Сирена ни пее песен в нощтта
Горим с теб в любовната страст

В хармония тупкат нашите сърца
Въздух сладък изпълнен със нежност
Задъхано дишаме тежко в нощта
Мигът е не миг а цяла безкрайност

Избухване кратко, желано и сладко
Инверсия пълна на нашите души
Умора настъпва, умора за кратко
След малко играта ще продължи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само последната строфа ми хареса, но тя наистина е добра.Ако можеше да оставиш само нея....
  • Понякога някъде римите губят се,
    после се търсят, не се откриват!
    Смисъла има го!
  • Преживяването не - за друг човек е писано, мое е преживяването от "Вечен миг"
  • Обичаш идеализирането на сексуалните преживявания!?
  • Хахаха, разби ме по всички флангове. Е поне стиховете ми някой ги чете, разказите май ви идват прекалено дълги за това. Е ще пиша стихове колкото и калпави да са . Напълно те разбирам и в действителност наистина е писано за някой друг (също потребител на този сайт надявам се да се сети, че става дума за него и У**и) , така че не е чудно. След минута ще публикувам едно писано по мое преживяване и се надявам да има разлика.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...