Есе на тъгата
Сърце, не заспивай когато те боли
широко отвори очи и поплачи.
Позволи си злото да излезе от теб,
в огледален свят да се прероди
в добро и всичко да утихне от само себе си.
Не го пази в себе си като злато,
рано или късно от теб то ще излезе
и ще страда някой от твоята болка,
от злото родило се в твоята скръб.
а мъката поражда и зло, а злото-зло.
И когато сълзите секнат своя вик
и дъга над теб изгрее в блясък –
очите затвори си и росата усети
и с въздух дробовете си изпълни,
позволи си лек, душата да изцели.
Ръката на ближния хвани в своята,
и към хоризонта погледнете двама,
лицето му положи в ръцете си,
целуни го, прегърни го, обичай го
и в миналото всички мъки остави.
Бел. на автора: Някои мъки трябва да преодолеем сами, за да продължим своя път, дарявайки ближните с любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
