Есе на тъгата
Сърце, не заспивай когато те боли
широко отвори очи и поплачи.
Позволи си злото да излезе от теб,
в огледален свят да се прероди
в добро и всичко да утихне от само себе си.
Не го пази в себе си като злато,
рано или късно от теб то ще излезе
и ще страда някой от твоята болка,
от злото родило се в твоята скръб.
а мъката поражда и зло, а злото-зло.
И когато сълзите секнат своя вик
и дъга над теб изгрее в блясък –
очите затвори си и росата усети
и с въздух дробовете си изпълни,
позволи си лек, душата да изцели.
Ръката на ближния хвани в своята,
и към хоризонта погледнете двама,
лицето му положи в ръцете си,
целуни го, прегърни го, обичай го
и в миналото всички мъки остави.
Бел. на автора: Някои мъки трябва да преодолеем сами, за да продължим своя път, дарявайки ближните с любов.
© Лили Вълчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти Скитнице - Вълшебнице!
-
Браво, Лили! Хубав и силен стих!
-
Благодаря ви Дани и Пепи! Бъдете здрави, щастливи и вдъхновени!
-
По-добре да не се случват, но не винаги зависи само от нас.
Хубав стих.
Де да беше винаги така! -
Преживяното винаги се превръща в мъдрост! Поздравления за хубавия стих, Лили!
-
Благодаря ти, Ева!
-
Много е красиво, чак се разплаках ( а е много трудно да ме резплаче нещо). Наистина ме доксна силно! Страхотно е Лили! Благодаря ти!
