Eсен                  

Всичко е тъй цветно, но и
псевдо-красиво. Листата 
цветната си  смърт приели
и затихват бавно в полета последен
към земята... И сякаш всичко толкова 
живо е. Есен бе, а дървета все
тъй плачеха с падащите си листа .  

Просто бе един есенен ден  и нищо друго .
Може би това не можем да спрем, както
не можем да спрем и звездите умиращи .
Но знай, че след пепелта винаги ще
се появи живот, а където има и живот 
чувствата все тъй плахо ще говорят...