Aug 29, 2009, 9:16 PM

Есен

619 0 1


        Eсен                  

Всичко е тъй цветно, но и
псевдо-красиво. Листата 
цветната си  смърт приели
и затихват бавно в полета последен
към земята... И сякаш всичко толкова 
живо е. Есен бе, а дървета все
тъй плачеха с падащите си листа . 
 

Просто бе един есенен ден
  и нищо друго .
Може би това не можем да спрем, както
не можем да спрем и звездите умиращи .
Но знай, че след пепелта винаги ще
се появи живот, а където има и живот 
чувствата все тъй плахо ще говорят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ноно Якимов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...