Aug 29, 2009, 9:16 PM

Есен

621 0 1


        Eсен                  

Всичко е тъй цветно, но и
псевдо-красиво. Листата 
цветната си  смърт приели
и затихват бавно в полета последен
към земята... И сякаш всичко толкова 
живо е. Есен бе, а дървета все
тъй плачеха с падащите си листа . 
 

Просто бе един есенен ден
  и нищо друго .
Може би това не можем да спрем, както
не можем да спрем и звездите умиращи .
Но знай, че след пепелта винаги ще
се появи живот, а където има и живот 
чувствата все тъй плахо ще говорят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ноно Якимов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...