8.03.2008 г., 8:59 ч.
Есен
Есента ни обсипваше с жълти листа
и гаснеха тъжно звездите.
Мрак, само мрак
и последна песен на щурците.
Тогава те срещнах,
говорехме нещо,
ръката ти нежно придържаше моята,
сякаш че цвете държеше.
Когато те срещнах,
във мене бе пролет
и пролет наоколо беше!
и гаснеха тъжно звездите.
Мрак, само мрак
и последна песен на щурците.
Тогава те срещнах,
говорехме нещо,
ръката ти нежно придържаше моята,
сякаш че цвете държеше.
Когато те срещнах,
във мене бе пролет
и пролет наоколо беше!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Василена Т Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
