Есен
Есента ни обсипваше с жълти листа
и гаснеха тъжно звездите.
Мрак, само мрак
и последна песен на щурците.
Тогава те срещнах,
говорехме нещо,
ръката ти нежно придържаше моята,
сякаш че цвете държеше.
Когато те срещнах,
във мене бе пролет
и пролет наоколо беше!
и гаснеха тъжно звездите.
Мрак, само мрак
и последна песен на щурците.
Тогава те срещнах,
говорехме нещо,
ръката ти нежно придържаше моята,
сякаш че цвете държеше.
Когато те срещнах,
във мене бе пролет
и пролет наоколо беше!
© Василена Т All rights reserved.
