13.08.2007 г., 16:07

Есен

494 0 0

... в деня сякаш всичко умира,

а едно момиче само тъга в листата намира.

Всичко посивява, света е унил,

връщат се спомени - кой какъв е бил.

А тя страда, тя плаче, както и преди,

самотна е, самотна завинаги...

Сякаш от нейните очи вали,

а вятъра страхливо разпилява косите й.

Изгубена и красива, като есента,

търси спасение във песента.

Но такова не намира,

в мислите си само неговото лице визира...

Самотно броди из горите, планините...

Като буря, срамежливо затихва в долините.

Плахо потъва във мечти, но я боли,

за всяка мечта тя изплакала е милиони сълзи.

Невинно върви по старата алея,

спомня си, когато беше малка мрачна фея.

Върви и се надява, колко време вече не се предава.

Студена смърт я приветства с нежен глас,

но тя крещи: "Все още има път за нас".

Жалко, нали... че лежеше безжизнена след час.

Жалко, нали... че това момиче бях аз...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...