Aug 13, 2007, 4:07 PM

Есен

  Poetry
497 0 0

... в деня сякаш всичко умира,

а едно момиче само тъга в листата намира.

Всичко посивява, света е унил,

връщат се спомени - кой какъв е бил.

А тя страда, тя плаче, както и преди,

самотна е, самотна завинаги...

Сякаш от нейните очи вали,

а вятъра страхливо разпилява косите й.

Изгубена и красива, като есента,

търси спасение във песента.

Но такова не намира,

в мислите си само неговото лице визира...

Самотно броди из горите, планините...

Като буря, срамежливо затихва в долините.

Плахо потъва във мечти, но я боли,

за всяка мечта тя изплакала е милиони сълзи.

Невинно върви по старата алея,

спомня си, когато беше малка мрачна фея.

Върви и се надява, колко време вече не се предава.

Студена смърт я приветства с нежен глас,

но тя крещи: "Все още има път за нас".

Жалко, нали... че лежеше безжизнена след час.

Жалко, нали... че това момиче бях аз...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...