ЕСЕН

     (за сбогом)

Мравките се стягат за война, подреждат се на двора...

И преди да тръгнат подир изгрева, извършват своята проверка,

на която заклеймяват своите трима подли дезертьори

и изяждат храната си, останала от вчера.

После тръгват тихо, но в наперена колона.

Враговете им ги чакат, но и плячката ги чака -

два бута от щурец и капка гроздов сок, останала от лани.

Щом победят, ще пируват дълго. Чак до мрак.

След пира, всичко като стихне, и дърветата на вятъра

започнат да разказват за своя ревматизъм,

ще запаля огън във камината и щом започне той да мята

сенки парцаливи във ъглите - ще отворя. Есента да влезе.

И всяка привечер с часове ще гледам червената жарава

на западния склон на планината как небесата пали,

а вятърът събира облаци като чаршафи, изцежда ги и изсушава.

След туй като луд ги гони и къса на парцали...

И много дни и нощи ще се взирам във прозореца,

ще паля своята камина и вратата ще отварям.

Ще идва първо есента, после зимата... но няма стълбата ми да проскърца...

И сам в нощта със мравките ще разговарям.