Есен
ЕСЕН
(за сбогом)
Мравките се стягат за война, подреждат се на двора...
И преди да тръгнат подир изгрева, извършват своята проверка,
на която заклеймяват своите трима подли дезертьори
и изяждат храната си, останала от вчера.
После тръгват тихо, но в наперена колона.
Враговете им ги чакат, но и плячката ги чака -
два бута от щурец и капка гроздов сок, останала от лани.
Щом победят, ще пируват дълго. Чак до мрак.
След пира, всичко като стихне, и дърветата на вятъра
започнат да разказват за своя ревматизъм,
ще запаля огън във камината и щом започне той да мята
сенки парцаливи във ъглите - ще отворя. Есента да влезе.
И всяка привечер с часове ще гледам червената жарава
на западния склон на планината как небесата пали,
а вятърът събира облаци като чаршафи, изцежда ги и изсушава.
След туй като луд ги гони и къса на парцали...
И много дни и нощи ще се взирам във прозореца,
ще паля своята камина и вратата ще отварям.
Ще идва първо есента, после зимата... но няма стълбата ми да проскърца...
И сам в нощта със мравките ще разговарям.
© Ст All rights reserved.
