10.09.2009 г., 11:44

Есен

1.1K 0 0

ЕСЕН


Ето, замина си лятото,

пойните птички отлитат на юг.

Есента отново напира,

покри земята с килим от листа.

Всеки забързан отива нанякъде,

замислени, вперили поглед в земята.

Всеки с проблемите свои е,

не вдига поглед за миг.

Слънцето едва се показва,

усмивки по лицата няма дори.

Но така е всяка година,

лятото отстъпва на есента.

Всеки живее със своите спомени

за топлите летни дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...