ЕСЕН
Ето, замина си лятото,
пойните птички отлитат на юг.
Есента отново напира,
покри земята с килим от листа.
Всеки забързан отива нанякъде,
замислени, вперили поглед в земята.
Всеки с проблемите свои е,
не вдига поглед за миг.
Слънцето едва се показва,
усмивки по лицата няма дори.
Но така е всяка година,
лятото отстъпва на есента.
Всеки живее със своите спомени
за топлите летни дни.
© Антония All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
