Есен
Да чакам ли на онзи кръстопът,
където се събира ятото?
Да тръгна ли със птиците на път
подир смеха и мириса на лятото?
Или да спра на моя кръстопът,
където в есенно пиянство,
дърветата се готвят да заспят,
с обагрено във жълто постоянство?
И кехлибарен, слънчев мрак
рисува сенки по скалите,
и аромат на отлежал коняк
привлича за последен път пчелите...
Изваяна от пръсти на художник –
упадъчно красива есен,
измислена, или възможна –
прощална, акварелна песен!
Оставам тук, на моя кръстопът
и нека ятото да си замине,
във есенно пиянство този път
тъгата ми по лятото ще мине!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
