Есен
Да чакам ли на онзи кръстопът,
където се събира ятото?
Да тръгна ли със птиците на път
подир смеха и мириса на лятото?
Или да спра на моя кръстопът,
където в есенно пиянство,
дърветата се готвят да заспят,
с обагрено във жълто постоянство?
И кехлибарен, слънчев мрак
рисува сенки по скалите,
и аромат на отлежал коняк
привлича за последен път пчелите...
Изваяна от пръсти на художник –
упадъчно красива есен,
измислена, или възможна –
прощална, акварелна песен!
Оставам тук, на моя кръстопът
и нека ятото да си замине,
във есенно пиянство този път
тъгата ми по лятото ще мине!
© Рада Димова All rights reserved.
