Есен

hari36 (Hristo Hristov)
100 37

29.09.2019 г., 10:31 ч.

Поезия » Философска

578 0 1

Жълтеникаква, изваяна от цветовете на гората

Тя дойде, почука по стъклото, седна

Огледа влажните нослета на децата

Съблече лятото, и ме погледна.

Не можех да сваля очи от нея

Бе толкова красива, пъстроцветна

Усетих полъха й, а за аромата й копнея

Дори любовта ни да е мимолетна.

Обичам я, макар за кратко

Да ни показва цветовете на всемира

А цялата си красота показва рядко,

Но винаги овациите ни обира.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.