Есен
909
0
1
Жълтеникаква, изваяна от цветовете на гората
Тя дойде, почука по стъклото, седна
Огледа влажните нослета на децата
Съблече лятото, и ме погледна.
Не можех да сваля очи от нея
Бе толкова красива, пъстроцветна
Усетих полъха й, а за аромата й копнея
Дори любовта ни да е мимолетна.
Обичам я, макар за кратко
Да ни показва цветовете на всемира
А цялата си красота показва рядко,
Но винаги овациите ни обира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Hristo Hristov Всички права запазени
