hari36 (Hristo Hristov)
110 39
29.09.2019 г., 10:31 ч.

Есен 

  Поезия » Философска
794 0 1
Жълтеникаква, изваяна от цветовете на гората
Тя дойде, почука по стъклото, седна
Огледа влажните нослета на децата
Съблече лятото, и ме погледна.
Не можех да сваля очи от нея
Бе толкова красива, пъстроцветна
Усетих полъха й, а за аромата й копнея
Дори любовта ни да е мимолетна.
Обичам я, макар за кратко
Да ни показва цветовете на всемира
А цялата си красота показва рядко,
Но винаги овациите ни обира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Предложения
  • pavli (Павлина Петрова) Иглички от тишината
    Иглички от тишината
  • vega666 (Младен Мисана) Фееричен миг
    На Йо Ръката ти единствено ме води към купола на бледите звезди. Светът застива в кълбовидна маса, б...
  • JujuBuju (Миглена Миткова) Уж въздух, а всъщност надежда
    Той няма червена канадка, ботуши и шапка със мъхест помпон... Прегърбен на гега, старик кротко пуши,...
  • ZamDirector (Jane Doe) Интимно
    Тази нощ ще се счупи на съня стъкленицата крехка. Суховеят ще близне на пъпките мокрите устни. И втв...

Още произведения »