Есен

hari36 (Hristo Hristov)
99 37

29 сент. 2019 г., 10:31

Поэзия » Философская

575 0 1

Жълтеникаква, изваяна от цветовете на гората

Тя дойде, почука по стъклото, седна

Огледа влажните нослета на децата

Съблече лятото, и ме погледна.

Не можех да сваля очи от нея

Бе толкова красива, пъстроцветна

Усетих полъха й, а за аромата й копнея

Дори любовта ни да е мимолетна.

Обичам я, макар за кратко

Да ни показва цветовете на всемира

А цялата си красота показва рядко,

Но винаги овациите ни обира.