Есен

Poetry » Philosophical

908 0 1

Жълтеникаква, изваяна от цветовете на гората

Тя дойде, почука по стъклото, седна

Огледа влажните нослета на децата

Съблече лятото, и ме погледна.

Не можех да сваля очи от нея

Бе толкова красива, пъстроцветна

Усетих полъха й, а за аромата й копнея

Дори любовта ни да е мимолетна.

Обичам я, макар за кратко

Да ни показва цветовете на всемира

А цялата си красота показва рядко,

Но винаги овациите ни обира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0