Есен

Poetry » Philosophical

913 0 1

Жълтеникаква, изваяна от цветовете на гората

Тя дойде, почука по стъклото, седна

Огледа влажните нослета на децата

Съблече лятото, и ме погледна.

Не можех да сваля очи от нея

Бе толкова красива, пъстроцветна

Усетих полъха й, а за аромата й копнея

Дори любовта ни да е мимолетна.

Обичам я, макар за кратко

Да ни показва цветовете на всемира

А цялата си красота показва рядко,

Но винаги овациите ни обира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0