18.10.2022 г., 14:55

Есен

946 5 18

на Златка Чардакова

 

Цветно, цветно и красиво,

тихо, слънчево расте.

Есен топла се разлива,

мислите ще разплете.

 

Чувствата ще ги разнежи,

после ще ги оцвети.

Есен е, но мила, свежа,

сякаш къща за мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Ани. Много ти се радвам! Близки сме по светоусещане и това душата чувства мигновено, защото обичам начина, по който пишеш и чакам всяко твое стихотворение с нетърпение
  • Здравей Миленче! Възхищавам се от цветния ти почерк. Продължавай в същия дух.Трогната съм от стимула който ми даряваш. Надявам се да се възхищаваме на нашите стихове и в бъдеще! Поздрави!
  • Благодаря, Мария, чи си тук с искрените си, топли думи! И аз мислех да го кръстя така, но дълго се чудех и накрая надделя есента. Но ще помисля, защото това заглавие е по-загадъчно
  • Аз бих озаглавила стихотворението "Къща за мечти". Прекрасно посвещение с топла, цветна поанта, която приютява сърцето!
  • Благодаря, Миночка. Вдъхнових се от Злати и после думите тръгнаха сами в есенната красота

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...