27.04.2005 г., 15:17 ч.

ЕСЕН 

  Поезия
1172 0 1

ЕСЕН

 

Отрони се листо

от старото дърво,

политна към полята

да се слее със земята.

.

Нюанси жълто червени

покриват горска пътека,

клоните от слънце залени

се събличат полека.

.

Пъстри движения

и мека топлина,

горски трептения

от есента.

.

Лудешки живее

всяка твар във гората,

умът ми немее

пред красотата.

.

Не съм художник с бои да го слея.

Не съм певец, за да го изпея.

Не съм скулптор да го извая.

 само с думи описвам тази омая!
frei

© Яна Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще се радвам на по-конкретен коментар, независимо, че е негативен!
Предложения
: ??:??