27 апр. 2005 г., 15:17

ЕСЕН

1.6K 0 1

ЕСЕН

 

Отрони се листо

от старото дърво,

политна към полята

да се слее със земята.

.

Нюанси жълто червени

покриват горска пътека,

клоните от слънце залени

се събличат полека.

.

Пъстри движения

и мека топлина,

горски трептения

от есента.

.

Лудешки живее

всяка твар във гората,

умът ми немее

пред красотата.

.

Не съм художник с бои да го слея.

Не съм певец, за да го изпея.

Не съм скулптор да го извая.

 само с думи описвам тази омая!
frei

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще се радвам на по-конкретен коментар, независимо, че е негативен!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...