27 abr 2005, 15:17

ЕСЕН

  Poesía
1.6K 0 1

ЕСЕН

 

Отрони се листо

от старото дърво,

политна към полята

да се слее със земята.

.

Нюанси жълто червени

покриват горска пътека,

клоните от слънце залени

се събличат полека.

.

Пъстри движения

и мека топлина,

горски трептения

от есента.

.

Лудешки живее

всяка твар във гората,

умът ми немее

пред красотата.

.

Не съм художник с бои да го слея.

Не съм певец, за да го изпея.

Не съм скулптор да го извая.

 само с думи описвам тази омая!
frei

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще се радвам на по-конкретен коментар, независимо, че е негативен!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...