27 abr 2005, 15:17

ЕСЕН

  Poesía
1.6K 0 1

ЕСЕН

 

Отрони се листо

от старото дърво,

политна към полята

да се слее със земята.

.

Нюанси жълто червени

покриват горска пътека,

клоните от слънце залени

се събличат полека.

.

Пъстри движения

и мека топлина,

горски трептения

от есента.

.

Лудешки живее

всяка твар във гората,

умът ми немее

пред красотата.

.

Не съм художник с бои да го слея.

Не съм певец, за да го изпея.

Не съм скулптор да го извая.

 само с думи описвам тази омая!
frei

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще се радвам на по-конкретен коментар, независимо, че е негативен!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...