ЕСЕН
Отрони се листо
от старото дърво,
политна към полята
да се слее със земята.
.
Нюанси жълто червени
покриват горска пътека,
клоните от слънце залени
се събличат полека.
.
Пъстри движения
и мека топлина,
горски трептения
от есента.
.
Лудешки живее
всяка твар във гората,
умът ми немее
пред красотата.
.
Не съм художник с бои да го слея.
Не съм певец, за да го изпея.
Не съм скулптор да го извая.
само с думи описвам тази омая!
frei
© Яна Николова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
