ЕСЕН
Отрони се листо
от старото дърво,
политна към полята
да се слее със земята.
.
Нюанси жълто червени
покриват горска пътека,
клоните от слънце залени
се събличат полека.
.
Пъстри движения
и мека топлина,
горски трептения
от есента.
.
Лудешки живее
всяка твар във гората,
умът ми немее
пред красотата.
.
Не съм художник с бои да го слея.
Не съм певец, за да го изпея.
Не съм скулптор да го извая.
само с думи описвам тази омая!
frei
© Яна Николова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
