16.01.2009 г., 7:58

Есен... (безглаголно)

1.6K 0 4
Тиха есен. Окапали листа.
Парк без птици и цветя.
Дървета голи, сами в мъгли.
Самотни пейки. Аз и ти...
Оловни капки дъжд, като сълзи
отронени след болка и мечти.
Тъжна есен с разпилени коси
и с болка в нашите души.
Раздяла - трудна, миг - последен.
Аз - разплакана, ти - все тъй леден.
Живот - без песен.
Навън - дъждовна есен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Друмева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...