Jan 16, 2009, 7:58 AM

Есен... (безглаголно)

  Poetry
1.6K 0 4
Тиха есен. Окапали листа.
Парк без птици и цветя.
Дървета голи, сами в мъгли.
Самотни пейки. Аз и ти...
Оловни капки дъжд, като сълзи
отронени след болка и мечти.
Тъжна есен с разпилени коси
и с болка в нашите души.
Раздяла - трудна, миг - последен.
Аз - разплакана, ти - все тъй леден.
Живот - без песен.
Навън - дъждовна есен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Друмева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...