30.11.2022 г., 20:02

Есен многолика

728 4 6

Красива, цветна тук е есента,
с обагрени и гиздави дървета.
През клоните премигва светлина,
а жълтите листа шумят в нозете.

 

Богата, щедра стъпва есента,
понесла сочни дарове в ръцете.
Градините преливат от цветя,
с ухание, дарени плодовете.  

 

Красива, златна грее есента,
от слънчеви лъчи блестят косите,
закичени с корона от цветя.
И летни спомени огряват дните.

 

Дъждовна, тъжна плаче есента,    
сбогува се с листата, с цветовете.
Обвита с шал от облак и мъгла,
а вятър вее струи дъжд в очите.

 

Унила, с хлад си тръгва есента.
Повяват студ и мраз, влага и тъга.
А зимата тук с ледена ръка
превръща в сняг сълзите на дъжда.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Такава си е есента - от циганско лято,
    до бяла красота.
    Поздрави! Успех!
  • Благодаря ви, приятели!
  • Много е хубаво! Есента е такава, ту топла и усмихната, ту дъждовна и студена, но накрая се предава на зимата! По много красив и образен начин си я описала!
  • Много ми хареса, Рени.
  • Хубаво е

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...