jollyroger (Коста Качев)
1543 16
22.10.2012 г., 0:36 ч.

Есен моя, пъстроока... 

  Поезия » Пейзажна
507 1 4

Есен моя, пъстроока...

 

О моя пъстроока Есен!..

Ела!.. Добре си ми дошла,

дори с увяхващата прелест

на пожълтелите листа...

 

Ела с пъстрееща одежда

за луд и весел карнавал,

но и с безумната надежда

за невъзможен ритуал!..

 

Ела на птиците с тревогата

когато сбират се в ята,

ела преди във изнемога

да ме догони нищета!..

 

Ела и обещай наслада

от всеки неоткъснат плод!..

Ела дори и с листопада

на собствения ми Живот!..

 

Ела със скитащия Вятър,

ще ви посрещна със поклон

и ще се отрека от завет-

простора да ми бъде дом!..

 

Ела о моя ненагледна

с неизживяната Любов-

и нищо, че ще е последна,

за тръпката ѝ съм готов!..

 

Във свойто сиромашко лято

ела при мен със щедростта

на нови чувства, непознати

и разпали със тях Страстта!..

 

О моя Есен пъстроока,

ела с последните лъчи!..

Ела, небето е дълбоко

и има място за мечти!..

 

Ела: с дъха на хризантеми

и на увяхващи цветя,

на преорани черноземи,

на бурените с яростта!..

 

Ела дори и със мъглите

и с оня монотонен дъжд,

от който се изпълват дните,

щом просто завали веднъж!..

 

Ела и с песента на Вятъра

във оцелелите листа,

ела за да се скрием в шатъра

на тъжната ми Самота!..

 

... Ела с останалата нежност

от бягащата топлина

и докосни ме, уж небрежно:

с вълшебство, нега, красота!..

 

21.10.2012.

д-р Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??