Есен моя, пъстроока...
Есен моя, пъстроока...
О моя пъстроока Есен!..
Ела!.. Добре си ми дошла,
дори с увяхващата прелест
на пожълтелите листа...
Ела с пъстрееща одежда
за луд и весел карнавал,
но и с безумната надежда
за невъзможен ритуал!..
Ела на птиците с тревогата
когато сбират се в ята,
ела преди във изнемога
да ме догони нищета!..
Ела и обещай наслада
от всеки неоткъснат плод!..
Ела дори и с листопада
на собствения ми Живот!..
Ела със скитащия Вятър,
ще ви посрещна със поклон
и ще се отрека от завет-
простора да ми бъде дом!..
Ела о моя ненагледна
с неизживяната Любов-
и нищо, че ще е последна,
за тръпката ѝ съм готов!..
Във свойто сиромашко лято
ела при мен със щедростта
на нови чувства, непознати
и разпали със тях Страстта!..
О моя Есен пъстроока,
ела с последните лъчи!..
Ела, небето е дълбоко
и има място за мечти!..
Ела: с дъха на хризантеми
и на увяхващи цветя,
на преорани черноземи,
на бурените с яростта!..
Ела дори и със мъглите
и с оня монотонен дъжд,
от който се изпълват дните,
щом просто завали веднъж!..
Ела и с песента на Вятъра
във оцелелите листа,
ела за да се скрием в шатъра
на тъжната ми Самота!..
... Ела с останалата нежност
от бягащата топлина
и докосни ме, уж небрежно:
с вълшебство, нега, красота!..
21.10.2012.
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
