Есен подранила

Есен подранила ме облъхва –

Слънцето по ля́тному гори́,

вятърът в баира се задъхва,

въздухът ухае на мечти...

Но по-рано се стъмнява вечер

често падат дрипави мъгли –

някак в интуицията вече

повече съм в есенните дни...

А оттатък, ей зад хоризонта,

знам, че има Път не извървян

и Любов навярно, но не помня –

как сега да я позная там...

Все едно е вятърът да гоня

в гъста и несечена гора...

А инстинктът настоява, оня,

който не успях да разбера́...

...Може да е в образ на момиче,

или пък в разцвета си Жена,

може на Богиня да прилича:

с гръд разкошна, с обли рамена!...

Може да я срещна в тиха вечер,

или в кръстопът на Ветрове...

Може да върви към мене вече

тя и първа да ме назове́!...

Може нейде пред загаснал огън

тъжно да разравя пепелта

и със упование във Бога

да реди молитви в мисълта!...

... но когато радостни фанфари

възвестят тържественият час –

ще опишем в страстни мемоари:

всеки с нея преживян екстаз!...

Есента