Nov 25, 2020, 8:30 PM

Есен подранила

468 0 0

 

Есен подранила

 

Есен подранила ме облъхва –

Слънцето по ля́тному гори́,

вятърът в баира се задъхва,

въздухът ухае на мечти...

 

Но по-рано се стъмнява вечер

често падат дрипави мъгли –

някак в интуицията вече

повече съм в есенните дни...

 

А оттатък, ей зад хоризонта,

знам, че има Път не извървян

и Любов навярно, но не помня –

как сега да я позная там...

 

Все едно е вятърът да гоня

в гъста и несечена гора...

А инстинктът настоява, оня,

който не успях да разбера́...

 

...Може да е в образ на момиче,

или пък в разцвета си Жена,

може на Богиня да прилича:

с гръд разкошна, с обли рамена!...

 

Може да я срещна в тиха вечер,

или в кръстопът на Ветрове...

Може да върви към мене вече

тя и първа да ме назове́!...

 

Може нейде пред загаснал огън

тъжно да разравя пепелта

и със упование във Бога

да реди молитви в мисълта!...

 

... но когато радостни фанфари

възвестят тържественият час –

ще опишем в страстни мемоари:

всеки с нея преживян екстаз!...

 

Есента

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...