30.09.2019 г., 4:15

Есен с цвят на Любов

2.3K 4 8

 

Кехлибарено нежно обичат
очите й - с цвят на кафе,
а зад клепачите есен наднича
срамежлива, като влюбено малко дете...

 

Когато е тъжна - в шепа златни листа,
тихо крие сълзите си чисти.
Помахва на птиците леко с ръка,
сякаш им праща писъмца до поискване.

 

В прилив на щастие вятъра гони,
той пък - своите стъпки замита прилежно.
И по пътеките горски, смехът й, се рони,
като ситни монети от кесийка за нежност...

 

Понякога търси забравена Обич
сред купчинката тъжни, изминали дни.
А може би, с най-щастливия смях на Октомври,
Тя ще дойде навреме. Когато най-много боли.

 

Колко приказно нежно обичат,
очите й - с цвят на кафе.
И зад клепачите есен наднича-
дяволито, щастливо дете...

 

 

Кирил Ганчев, / Кирето /
29.09.2019 г., Бургас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Светле! Дано кафето е било по-сладичко със стиха! Винаги си добре дошла!
    Поздрави най-топли, Бат Стойчо!Напоследък наистина нямам чисто физическо време за писане, затова този стих, се явява нещо като експеримент от доста дълго време.
    Сполай за добрите думи, Кети! Хубаво е, че се отбиваш с усмивка и топлинка!
    Петре, Приятелю, Ти си като пробен камък за моите неща и се радвам, когато те успяват, да те докоснат! Благодарско от сърце!
    Поздравче, Цвете! Няма по-хубаво от това, ако съм успял, да докосна нещо наистина нежно в нечия душа! Благодаря Ти!
    Поздрави и на Теб, Краси! Уловила си есенцията на стиха...
    Благодаря и на теб, DPP *Smooth* ! Думите имат магични свойства и човек трябва да опитва непрекъснато, да открива нови и нови вълшебства! Заповядай отново, ще се радвам!
  • Много мелодичен и романтичен стих
  • "И по пътеките горски, смехът й, се рони,
    като ситни монети от кесийка за нежност..."
  • Много нежничко! Поздравявам те!
  • Красиво е, Кире!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...