Есен с цвят на Любов
Кехлибарено нежно обичат
очите й - с цвят на кафе,
а зад клепачите есен наднича
срамежлива, като влюбено малко дете...
Когато е тъжна - в шепа златни листа,
тихо крие сълзите си чисти.
Помахва на птиците леко с ръка,
сякаш им праща писъмца до поискване.
В прилив на щастие вятъра гони,
той пък - своите стъпки замита прилежно.
И по пътеките горски, смехът й, се рони,
като ситни монети от кесийка за нежност...
Понякога търси забравена Обич
сред купчинката тъжни, изминали дни.
А може би, с най-щастливия смях на Октомври,
Тя ще дойде навреме. Когато най-много боли.
Колко приказно нежно обичат,
очите й - с цвят на кафе.
И зад клепачите есен наднича-
дяволито, щастливо дете...
Кирил Ганчев, / Кирето /
29.09.2019 г., Бургас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
