Кехлибарено нежно обичат
очите й - с цвят на кафе,
а зад клепачите есен наднича
срамежлива, като влюбено малко дете...
Когато е тъжна - в шепа златни листа,
тихо крие сълзите си чисти.
Помахва на птиците леко с ръка,
сякаш им праща писъмца до поискване.
В прилив на щастие вятъра гони,
той пък - своите стъпки замита прилежно.
И по пътеките горски, смехът й, се рони,
като ситни монети от кесийка за нежност...
Понякога търси забравена Обич
сред купчинката тъжни, изминали дни.
А може би, с най-щастливия смях на Октомври,
Тя ще дойде навреме. Когато най-много боли.
Колко приказно нежно обичат,
очите й - с цвят на кафе.
И зад клепачите есен наднича-
дяволито, щастливо дете...
Кирил Ганчев, / Кирето /
29.09.2019 г., Бургас
© Кирил Ганчев Всички права запазени
Поздрави най-топли, Бат Стойчо!Напоследък наистина нямам чисто физическо време за писане, затова този стих, се явява нещо като експеримент от доста дълго време.
Сполай за добрите думи, Кети! Хубаво е, че се отбиваш с усмивка и топлинка!
Петре, Приятелю, Ти си като пробен камък за моите неща и се радвам, когато те успяват, да те докоснат! Благодарско от сърце!
Поздравче, Цвете! Няма по-хубаво от това, ако съм успял, да докосна нещо наистина нежно в нечия душа! Благодаря Ти!
Поздрави и на Теб, Краси! Уловила си есенцията на стиха...
Благодаря и на теб, DPP *Smooth* ! Думите имат магични свойства и човек трябва да опитва непрекъснато, да открива нови и нови вълшебства! Заповядай отново, ще се радвам!