Кехлибарено нежно обичат
очите й - с цвят на кафе,
а зад клепачите есен наднича
срамежлива, като влюбено малко дете...
Когато е тъжна - в шепа златни листа,
тихо крие сълзите си чисти.
Помахва на птиците леко с ръка,
сякаш им праща писъмца до поискване.
В прилив на щастие вятъра гони,
той пък - своите стъпки замита прилежно.
И по пътеките горски, смехът й, се рони,
като ситни монети от кесийка за нежност... ...