Sep 30, 2019, 4:15 AM

Есен с цвят на Любов

  Poetry
2.3K 4 8

 

Кехлибарено нежно обичат
очите й - с цвят на кафе,
а зад клепачите есен наднича
срамежлива, като влюбено малко дете...

 

Когато е тъжна - в шепа златни листа,
тихо крие сълзите си чисти.
Помахва на птиците леко с ръка,
сякаш им праща писъмца до поискване.

 

В прилив на щастие вятъра гони,
той пък - своите стъпки замита прилежно.
И по пътеките горски, смехът й, се рони,
като ситни монети от кесийка за нежност...

 

Понякога търси забравена Обич
сред купчинката тъжни, изминали дни.
А може би, с най-щастливия смях на Октомври,
Тя ще дойде навреме. Когато най-много боли.

 

Колко приказно нежно обичат,
очите й - с цвят на кафе.
И зад клепачите есен наднича-
дяволито, щастливо дете...

 

 

Кирил Ганчев, / Кирето /
29.09.2019 г., Бургас

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Светле! Дано кафето е било по-сладичко със стиха! Винаги си добре дошла!
    Поздрави най-топли, Бат Стойчо!Напоследък наистина нямам чисто физическо време за писане, затова този стих, се явява нещо като експеримент от доста дълго време.
    Сполай за добрите думи, Кети! Хубаво е, че се отбиваш с усмивка и топлинка!
    Петре, Приятелю, Ти си като пробен камък за моите неща и се радвам, когато те успяват, да те докоснат! Благодарско от сърце!
    Поздравче, Цвете! Няма по-хубаво от това, ако съм успял, да докосна нещо наистина нежно в нечия душа! Благодаря Ти!
    Поздрави и на Теб, Краси! Уловила си есенцията на стиха...
    Благодаря и на теб, DPP *Smooth* ! Думите имат магични свойства и човек трябва да опитва непрекъснато, да открива нови и нови вълшебства! Заповядай отново, ще се радвам!
  • Много мелодичен и романтичен стих
  • "И по пътеките горски, смехът й, се рони,
    като ситни монети от кесийка за нежност..."
  • Много нежничко! Поздравявам те!
  • Красиво е, Кире!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...