"Да се завърнеш в бащината къща"*,
Когато есента носталгични песни пее.
На вратата старец те прегръща,
А вятърът по своему си вее.
Дъждовни капки се стичат по стъклото,
Тъй както сълзите на майка в окото.
Всичко по-тъжно е от всякога,
А като си спомня колко весело бе някога…
_______________________________________
* – Д. Дебелянов