Есенен дъжд
След огъня на миналите дни
и веселата песен на морето,
досаден дъжд в капчука ромони,
нахлупва и калпакът на небето.
На плажа вече няма знамена
и няма го мравуняка от хора,
разпръсква се тук есенна тъга,
една тъга, като умора...
Като заложници сега стоим,
бунгалото е безнадеждно тихо...
Опитваме се ний да се държим,
но нервите защитата пробиха.
О, колко е човекът уязвим!
И настроениито как се сменя!
Изчезна радостта ми, като дим
и всичко туй стана със мене!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
