Есенен плач
589
0
0
Вървя по следите на любовта,
търся те и викам "ела",
сълзите в очите напират,
а когато усмихнеш се,
без думи ме оставяш.
Пътека, украсена с есенни листа,
дърветата плачат за нашата любов,
че те няма, мило, при мен
и че боли ме, като не си до мен,
ти за мене, пиле, всичко си.
Дърветата плачат, че любовта ми истинска е,
но не виждаш как душата плаче,
и как боли ме от самотата, в която
ме оставяш да потъна, когато не си до мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джулияна Николова Всички права запазени
