Есенен вятър
Ще те милна простичко и чисто -
уморена, вечер, на дивана...
Ще раздухам въглени искристи...
Само ти, единствена, остана...
Срещах се с каваците, с чинарите,
елите галех, после спях с брези...
Есенно прескачал съм дуварите...
Гушвал съм и плачещи върби...
И насън със призраци се реях,
и наяве с блудници съм блудствал...
Всичките ги помня, но не смея,
дето съм погребал, да разчувствам...
Щом Звезда на Месечко пристане,
може да ме чуеш във комина...
Може с теб да седнем на дивана
и да пламне Сбъдник във камината...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
