ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
Oct 1, 2011, 3:24 PM

Есенен вятър 

  Poetry » Love
760 0 9

 

Ще те милна простичко и чисто -

уморена, вечер, на дивана...

Ще раздухам въглени искристи...

Само ти, единствена, остана...

 

Срещах се с каваците, с чинарите,

елите галех, после спях с брези...

Есенно прескачал съм дуварите...

Гушвал съм и плачещи върби...

 

И насън със призраци се реях,

и наяве с блудници съм блудствал...

Всичките ги помня, но не смея,

дето съм погребал, да разчувствам...

 

Щом Звезда на Месечко пристане,

може да ме чуеш във комина...

Може с теб да седнем на дивана

и да пламне Сбъдник във камината...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??