Oct 1, 2011, 3:24 PM

Есенен вятър

  Poetry » Love
959 0 9

 

Ще те милна простичко и чисто -

уморена, вечер, на дивана...

Ще раздухам въглени искристи...

Само ти, единствена, остана...

 

Срещах се с каваците, с чинарите,

елите галех, после спях с брези...

Есенно прескачал съм дуварите...

Гушвал съм и плачещи върби...

 

И насън със призраци се реях,

и наяве с блудници съм блудствал...

Всичките ги помня, но не смея,

дето съм погребал, да разчувствам...

 

Щом Звезда на Месечко пристане,

може да ме чуеш във комина...

Може с теб да седнем на дивана

и да пламне Сбъдник във камината...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...