Есенна любов в парка
365
0
0
Самотна пейчица във парка
смълчана тихичко седи.
И тя самата, като шарка,
стои красива от преди...
Край нея есенните лИсти
търкалят своите тела.
В гората процепи лъчисти
забиват своите крила.
И с тихи стъпки по листата
една Любов се приближи.
С целувки сладки по устата
момче момиче доближи.
И пейката им стана нужна
една Любов да подслони.
Отгоре пък луната гузна
се пръсна тя на сто луни.
П.П. Стихотворението е отличено с Първа награда
на международния поетичен конкурс "Лирични гласове"- София, 2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
