Есенна меланхолия…
Есенна меланхолия…
земята се събира в себе си
замислени дърветата шептят
в отнесена от лятото мелодия
следите ни дописани горят
часовника върти посоките
а слънцето е късо и мълчи
надеждата се скрива зад завоите
прегърнали последните лъчи
остават отпечатъци по жиците
на всички недослучени мечти
във дъждове се пръсват листите
отронени във есенни мъгли
търкулват се в поле душите ни
запазени сред вяра и звезди
чертаем в небосвод съдбата си
разпръсната в заспалите треви
и само обичта остава истина
в очите ни попили мъдростта
от времето и вятъра пречистена
тя тихичко ни връща радостта
26.09.2016г.
Елица
© Елица Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Таня, Христов и Вася, благодаря ви. За никъде сме без обич. Аз лично обичам да раздавам любов, а когато ми отвръщат със същото се усещам цялостна! Бъдете винаги обичани! Хубав ден!
-
"и само обичта остава истина"
Права си! Харесах! -
!!
-
Хареса ми твоята меланхолия!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
