Есенна меланхолия…
Есенна меланхолия…
земята се събира в себе си
замислени дърветата шептят
в отнесена от лятото мелодия
следите ни дописани горят
часовника върти посоките
а слънцето е късо и мълчи
надеждата се скрива зад завоите
прегърнали последните лъчи
остават отпечатъци по жиците
на всички недослучени мечти
във дъждове се пръсват листите
отронени във есенни мъгли
търкулват се в поле душите ни
запазени сред вяра и звезди
чертаем в небосвод съдбата си
разпръсната в заспалите треви
и само обичта остава истина
в очите ни попили мъдростта
от времето и вятъра пречистена
тя тихичко ни връща радостта
26.09.2016г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
