Sep 30, 2016, 4:38 PM

Есенна меланхолия…

  Poetry
540 0 4

Есенна меланхолия…

 

земята се събира в себе си

замислени дърветата шептят

в отнесена от лятото мелодия

следите ни дописани горят

 

часовника върти посоките

а слънцето е късо и мълчи

надеждата се скрива зад завоите

прегърнали последните лъчи

 

остават отпечатъци по жиците

на всички недослучени мечти

във дъждове се пръсват листите

отронени във есенни мъгли

 

търкулват се в поле душите ни

запазени сред вяра и звезди

чертаем в небосвод съдбата си

разпръсната в заспалите треви

 

и само обичта остава истина

в очите ни попили мъдростта

от времето и вятъра пречистена

тя тихичко ни връща радостта

 

26.09.2016г.

Елица

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Таня, Христов и Вася, благодаря ви. За никъде сме без обич. Аз лично обичам да раздавам любов, а когато ми отвръщат със същото се усещам цялостна! Бъдете винаги обичани! Хубав ден!
  • "и само обичта остава истина"
    Права си! Харесах!
  • !!
  • Хареса ми твоята меланхолия!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...