Безшумно ронят се листата
в прозрачна есенна роса,
застилат улицата стара -
безброй слънчеви гнезда.
Небето в тях се отразява,
в тайнствени сенки пълзи,
някъде, в дебрите на душата,
споменът за лятото мълчи.
Тежко спуща се мъглата
над балкана с каменни кресла,
едно тъжно и безкрайно нищо
погълна изведнъж града...
© Миночка Митева Всички права запазени
Минка, с възхищение...
най-сърдечно..