25.10.2013 г., 15:21

Есенна миниатюра 5

570 0 0

Есенна миниатюра 5

 

Есенно дъхаво и хубаво, и тихо.

Топлите багри, въгленчето палещо и уют.

Слънчицето грейнало, зряло, есенното.

И ароматите нежни, листопада в злато.

А капките дъждовни светят бездомни.

Есен богата, щедра и топла като сълза.

Стихът ласкав, думите боси

и врабчетата, хулигани сити...

Есен, есен, сладко от дюли, вълшебства,

мъничко тъга и много обич. Моята есен...

 

© Ванко Николов (Starkmaster  ®vn)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...