Есенна миниатюра 5

Poetry » Other

568 0 0

Есенна миниатюра 5

Есенно дъхаво и хубаво, и тихо.

Топлите багри, въгленчето палещо и уют.

Слънчицето грейнало, зряло, есенното.

И ароматите нежни, листопада в злато.

А капките дъждовни светят бездомни.

Есен богата, щедра и топла като сълза.

Стихът ласкав, думите боси

и врабчетата, хулигани сити...

Есен, есен, сладко от дюли, вълшебства,

мъничко тъга и много обич. Моята есен...

© Ванко Николов (Starkmaster ®vn)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0