Есенна миниатюра 5

Poetry » Other

572 0 0

Есенна миниатюра 5

Есенно дъхаво и хубаво, и тихо.

Топлите багри, въгленчето палещо и уют.

Слънчицето грейнало, зряло, есенното.

И ароматите нежни, листопада в злато.

А капките дъждовни светят бездомни.

Есен богата, щедра и топла като сълза.

Стихът ласкав, думите боси

и врабчетата, хулигани сити...

Есен, есен, сладко от дюли, вълшебства,

мъничко тъга и много обич. Моята есен...

© Ванко Николов (Starkmaster ®vn)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9